22 giugno 2010

Ядете ли попара?


Преди известно време писах в италианския блог за типичните неща, които българите ядат на закуска и една приятелка ми обърна внимание, че вече "никой в България не яде попара!"

Тъй като този месец нямах много идеи за рубриката "Невъзможните рецепти", предлагам това запитване да бъде сондажа на месеца.
Аз лично, откакто се сетих за попарата и я направих, за да снимам я правя много често, особено сирнената.

Гласувайте, моля ви, правите ли още попара и каква!

10 commenti:

  1. Обичам попара, но не я правя много често.

    Поздрави :-)

    RispondiElimina
  2. Веднага познах че е попара, когато погледнах блогрола :) Усещах че си я замислила :))) Правя често на децата, а когато остане и аз си похапвам. Даже малко я модернизирах, вместо хляб попарвам овесени ядки. Така че ядем. Поздрави!

    RispondiElimina
  3. Райна,
    ние поне веднъж седмично си похапваме попара.
    Съпругът ми я обича много!
    Поздрави и усмихнат ден!

    RispondiElimina
  4. оооооооооооо, попара! Обожавам!
    За съжаление правя рядко, когато Ники се прибира чат-пат. Но сега ми напомни и още утре сутрин ще си направя :)
    Благодаря, как ме подсети, Райне!

    RispondiElimina
  5. Изненадващо попарата все още има почва!
    :-)

    RispondiElimina
  6. Върна ме в детството когато ядях много често попара. Най - много я обичам с чай, масълце, сирене, хляб и захар ммм ... :)Още другата седмица ще си направя. Не съм яла от години.

    RispondiElimina
  7. Сега е момента да си призная, че като дете закусвах само попара, но с чаени бисквити "Чайка", баща ми я предпочиташе с обикновени, а дядо ми наблягаше на класическия вариант с хляб, винаги с чай, масло и сирене. Никога с мляко.

    RispondiElimina
  8. Brazilka,
    Еми,
    аз пък не бях чувала за попара с чай - в нас - чай с препечени филийки, намазани с масло, но не надробени на попара.

    Радвам се, че попарата предизвика такъв голям интерес!

    RispondiElimina
  9. E kak da ne ste 4uvali za popara s 4ai,vie s kakvo q qdete s voda li ?

    RispondiElimina
  10. И аз много обичам попара:)Баба ми правеше много често на времето.Ние също я правим с чай.
    Правя си от време на време и дори сега, като видях ми се дояде пак и утре ще си направя за закуска:)
    Последният път, когато я правих беше с някои разлики: вместу със захар, сложих мед, а хляб, сложих от този без брашно. А сиренцето истинско козе.:) Останалите неща си бяха същите масло и чай.

    RispondiElimina

Благодаря ви за коментарите.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails

МЕСЕЧЕН КОНКУРС... най-невъзможната рецепта

МЕСЕЧЕН КОНКУРС... най-невъзможната рецепта
Гласувайте в новия сондаж за м.Юли